Институт GATE създава платформа за изследване и анализ на икономиката по време на и след пандемията от COVID-19

Институтът GATE, „Големи данни в полза на интелигентното общество“, създава първата по рода си платформа (COVID-19 Activity Tracker - CAT), която обработва и представя емпиричната информация за стопанската дейност на отделни индустрии и икономиката като цяло, на основата на ограниченията, наложени върху човешкия фактор.

Това става по начин, който позволява на заинтересованите страни да вземат решения за своите или общи действия на възстановяване след кризата.

Платформата CAT се разработва и развива в институт GATE към Софийски университет „Св. Климент Охридски“, начело с директор проф. Силвия Илиева и интердисциплинарен екип, включващ едни от най-добрите икономически анализатори в България – доц. д-р Красен Станчев от Софийски Университет, катедра Публична администрация, председател на УС на Институт за пазарна икономика (ИПИ), ръководител разработка „GATE CAT”; д-р Красимир Лаков (анализатор и икономист); д-р Евгени Райков от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Катедра Финанси (анализатор); изследовател Димитър Чобанов (анализатор), Институт за икономика и политики към УНСС и д-р Валентин Павлов, ръководител „Техническо изпълнение“.

„Като институт с основна мисия да създава решения на база големи данни и изкуствен интелект, изградихме платформа, която да обработва и представя емпирична публична информация от различни институционални организации. На тази база екипът ни от икономически анализатори прави прогнозни оценки по отрасли, които от своя страна могат да подпомогнат правителство и бизнеси да вземат решения със знанието на нещата в момента и в дългосрочна перспектива.“- коментира проф. Силвия Илиева, директор на институт GATE. “Целта ни е да осигурим инструмент в ползва на заинтересованите страни, като предоставяме информация с оценки, които биха им помогнали да предприемат определени стъпки за инвестиции и възстановяване след икономическата криза.“

Методологията е класическа и представлява интерфейс между микро и макро стопански показатели, включително фискални, които се базират на заетост и добавена стойност и която е модифицирана да работи за моментната и нетипична картина, която е резултат от блокиране на човешки дейности.

Подобни класически методи за анализ и прогнози се опират на приносите на редица нобелови лауреати (Кузнец, Хайек, Смит и Фелпс) и се използват от международните финансови институции като Евростат, ОИСР и НСИ. Тъй като методологията ще се мени заради промяната на моментната ситуация и ритъма на възстановяване, се предполага, че ще има още отличия. Използвана е работа на проф. д-р Фридрих Баурзакс, който е създател на методи на стопанско проследяване и сътрудник на ИПИ от 1997 до 2003 г., както и приложенията на тези методики от ИПИ в по-скоро време.

Количествена информация са параметри на стопанското развитие за (поне) година назад преди пандемията; от тях са изведени отправните показатели за проследяване на динамиката. Качествените данни са оценката на отправните данни, а актуалната прогноза ще зависи от промяната на статистическите данни за случващото се в даден отрасъл и изобщо в политиката и стопанството.

 „Благодарение на събраната информация, ние може да даваме оценки и прогнози за поведение и развитие на пазара. На база подобна перспектива правителство и отделни стопанства ще имат прогнозна -  моментна и дългосрочна картина, която може да им помогне за взимане на решения по отрасли и доходи, включително на макро-равнище за някои отрасли и на база проверими очаквания за възстановяване на икономиките. Преимуществото на платформата и оценките е емпиричната основа на проследяването и анализа. Последните дават информация и възможност за навременна актуализация на данните, която се обявява от институции, правителство и/или гилдии и мозъчни тръстове“, допълва д-р Красен Станчев.

Първата тема и анализи, които GATE CAT прави, са за безработицата. При настоящата динамика, картината за 2020 г. е следната: удвояване на безработицата, спад на БВП над 7%, отрицателен фискален ефект – над 2 млрд. лв. Отправната точка на изчисление на показателите е март 2020 г. В тях е отчетена нерегистрирана заетост по отрасли и дейността на хората, които работят за себе си. Всекидневният индикатор е заетостта, съответно безработицата. Той дава снимка на състоянието на икономиката почти в реално време. Наблюдението ѝ позволява да се оценят фискалните и макроикономическите ефекти.

При съставянето на сценариите за възстановяване са взети средните показатели за петгодишен период. Поведението на стопанството с и без COVID-19 прави възможно разработването на решения и стратегии както на фирмено, така и на общо икономическо равнище.

Броят на засегнатите от настъпващата криза се предвижда да бъде 1 млн. души, около 34% от общо заетите (към края на 2019 г.).

Прогнозата е спадът на заетостта да не бъде преодолян поне до началото на 2021 г.

Прогнозни данни към декември 2020 г. сочат - брой заети: 899 931 човека, брой нови безработни: 157 842 човека, непроизведена брутна добавена стойност - 7,739 млрд. лева и общ годишен фискален ефект: 2, 028 млрд. лева. Анализират се данни на 16-те най-засегнати сектора в момента. Това включва култура, спорт и развлечения; операции с недвижими имоти; професионални дейности, консултации и научни изследвания; ИТ; хотелиерство и  ресторантьорство; въздушен и сухоземен транспорт; търговия с нехранителни стоки; автомобили и ремонти; производство на машини и оборудване; производство на химически продукти; текстил; складиране и товари; строителство; производство на мебели; селско, горско и рибно стопанство; добивна и преработваща промишленост; производство на електрическа и топлинна енергия; доставяне на вода; информационни и творчески продукти и далекосъобщения; финансови и застрахователни дейности; административни и спомагателни дейности; държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа.

С обогатяването на наличните данни ще се добавят нови отрасли и непреки и предизвикани ефекти за икономиката и фиска.

Достъп до платформата: https://cat.gate-coe.eu

За Института GATE:

GATE е съвместна инициатива между Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Chalmers University of Technology, Швеция - европейска институция с богат опит в  научните изследвания, образованието и иновациите в областта на големите данни и изкуствения интелект, и Chalmers Industrial Technology, Швеция - лидер в управлението на иновациите, сътрудничеството между университет и индустрия, и трансфера на технологии. Те са водещи организации в стратегически инициативи като “AI Sweden”, AI Research Centre, “AI Innovation of Sweden” и Digital Twin Cities Center.

Институтът „Големи данни в полза на интелигентното общество“ (GATE) е първият център за върхови постижения в България, поел ролята на катализатор за интегриране и разширяване на научните постижения и иновации в приоритетни области като големите данни и изкуствения интелект на регионално и Европейско ниво. GATE развива научноизследователски капацитет и потенциал в тези области, като формира следващото поколение водещи учени чрез разширяване на съществуващата изследователска мрежа и установяване на дългосрочни споразумения с водещи световни организации.  Същевременно Институтът изгражда устойчива екосистема от заинтересовани страни, като се фокусира върху технологичното сътрудничество между правителството, индустрията, академичната общност и обществените организации в посока изкуствен интелект.

Институтът е създаден в рамките на проект за изграждане на Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект, финансиран по мярката Teaming Phase 2 на европейската програма за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020 и съфинансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.